Какво се случва, ако за детето няма забрани

За родителите може да е трудно да откажат на детето или да му забранят да направи нещо. Особено трудно става, когато то реагира със сълзи и истерия. Майката и таткото правят всичко възможно, за да не плаче! И в крайна сметка му разрешават всичко, което то поиска.
Ще помогне ли този подход за изграждането на здрава и хармонична личност, разказва Карина Рихтере, психолог с дългогодишен опит.

Родителският метод, при който на детето абсолютно всичко е позволено, дойде от Япония. Според него до 5-годишна възраст детето се третира като „император“: може да иска и да получава всичко, без да му се правят никакви забележки.
От 5 до 16 години, когато то тръгва на на училище, започва да живее живота на „слуга“ - със забрани и строга дисциплина.
След 16 години то става равноправен възрастен и се включва активно в задачите на семейството.
В нашата версия на японската система се използва само първият елемент, а другите два - обикновено пропускаме.
Поради това и на 4, и на 10 или дори на 16 години за детето няма забрани. Ако иска да плува във фонтана или да пищи, докато не получи десета играчка, родителите се подчиняват. 

Какво ще се случи, ако нищо не му забраняваме

Пълното отсъствие на забрани или откази не прави живота на детето по-лесен и по-безопасен. Напротив, това може да доведе до следните проблеми:

• Детето не се научава да оценява действията си и последствията, до които те могат да доведат.

• Не усеща границите си и не разбира къде са границите на другите хора.

• То е убедено, че всички негови желания трябва да бъдат изпълнени и изисква това не само от родители и близки, но и от другите хора.

• То не знае кои от желанията му са важни и кои могат да бъдат отложени или неосъществени - съответно иска да получи всичко и веднага.

В резултат на това не може да си поставя цели и не върви към тях - в крайна сметка то не знае какво иска и какво трябва да се направи, за да постигне това, което иска.

• Светът се превръща в опасно и непредсказуемо място.

Снимка: Guliver / Getty

•  Забраните показват кое е добро и кое е лошо, какво е позволено и кое не. Когато отсъстват и всичко е разрешено, детето не знае на какво да се съсредоточи и се затваря в себе си.
Пълното отсъствие на забрани може да се възприеме от него и като безразличие. То може умишлено да провокира родителите, така че мама или татко по някакъв начин да реагират. Особено в юношеството.

• Тези деца изпитват трудности с ученето и постигането на цели: веднага щом срещнат първите трудности, се отказват.
Пълното отсъствие на забрани няма да ви помогне да избегнете трудности в поведението на детето. Напротив.
Има и друг вариант – да няма забрани, но родителите да говорят за последствията. Този подход обаче има и сериозни недостатъци.
Първо, децата, особено малките, не винаги разбират добре последиците от действията си.
И за тях думите, че „ще паднеш и удариш“ или „никой няма да играе с теб, ако се биеш“ са само думи. Докато то не получи собствените си рани, няма да разбере последствията.

Второ, дори и да разбере последствията, детето може да избере неприемливо поведение, тъй като то дава предимства – и ги получава тук и сега. Докато последствията от неговия избор може да не дойдат.

Трето, предлагайки на детето да избира, ние прехвърляме отговорността за живота му върху него. Такова бреме не винаги е по силите му. Едно е да избереш какво да ядеш на вечеря. Съвсем друго е да решиш как да се държиш.

Забраните са жизненоважни

Чрез тях то се научава да взаимодейства със света, да разбира какво всъщност иска и да се научи как да постигне целта.

Как да забраним правилно

За да работят забраните и да доведат до желания резултат, трябва да следвате няколко прости правила.

1. Забранете само това, което е наистина важно.
Например, „Не може да биеш други деца, но може да кажеш „не“, ако не искаш да си даваш играчките или да играеш с тях“.
Когато има твърде много забрани, детето има напълно естествено желание да ги наруши.

Снимка: Guliver / Getty

2. Забраните трябва да бъдат ясни за детето и просто обяснени, така че да ги разбере.

3. Нарушавайте правилата от време на време.
Например, понякога може да му разрешите да пропусне училище без уважителна причина или да яде в леглото през почивните дни. Такива празници на неподчинение ще му помогнат да стане по-гъвкав и да разбере, че понякога забраните могат и трябва да бъдат нарушавани.
Периодично преглеждайте правилата. Например, ако едно десетгодишно дете трябва да се прибере в 19:00, тогава на 16 може да се прибере и по-късно. Ако детето в предучилищна възраст може да използва само микровълнова печка, тогава в гимназията вече може да разрешите да използва газ и да готви прости ястия самостоятелно.
Предложете алтернатива на това, което забранявате. Например: „Не може да тичаш и да се гоните у дома, но може да играете тихи игри и да подскачате на дивана, можете да правите замък в пясъчника, но не може да хвърляте пясък върху други деца.“

6. Питайте, не изисквайте. Положителните послания работят по-добре от отрицателните.
Вместо: „Не може да тъпчеш по тревата и лехите“, може да кажете: „Нека вървим по пътеката и да спасим растенията“.
Вместо: „Не може да се храниш в стаята“ - „Хайде да ядем на кухненската маса“.

Забраните не ограничават живота на детето и не го превръщат в мълчалив роб. Те подреждат вътрешния му свят, помагат му да разбере себе си и своите желания, учат го кое е добро и кое е лошо.
Основното нещо е да не прекалявате и забраните да бъдат разуми. Тогава те ще работят за вас и ще ви помогнат да развиете силна, хармонична личност.

Мона Василева